Размисли в мрака и вечната надежда…

Table of Contents

24rodopi.com/Регион

Животни вече няма и старият дам е превърнат в помощно помещение към селската къща. Кирпичените стени носят тежестта на миналото. И го правят със силата на кремък. Със суровостта на всяко едно изпитание във всяко едно десетилетие. Дърва и стари сечива изпълват вътрешността на отминалата епоха. Тягостна тъмнина из недрата на времената…

Един малък прозорец, през който слънцето нахлува в късния следобед. Превзема със светла пътека, в която прах се носи към сетивата.

Като килия, като тъмница в най-страшния зандат. Но и с надеждата, че светлината винаги пробива мрака. Тя намира извечната пътека. Тя е спасението дори, когато всичко е загубено…

Толкова размисли от вехтото прозорче на отминалата епоха. Която дава отговори в настоящето…